Магнолия нежна на морския бряг,

цъфтяща, искряща предложи ми

сняг - цветове, аромати - различни.

Избягала бе от местата двулични.

Почудих се как, защо и кога

изгряла е нейната свидна звезда?

До нея хинапът кафяв се разлисти

и с помисли чисти, прониза

на плодчето дивно свежия гръб.

Откъснах, отхапах маслинка зелена,

но сладка оказа се тя, възродена.

Поточе звънливо показваше пътя

на странната нишка оттук извисена.

Аязмото беше с корито богато.

Три чучура светли течаха във злато.

До него параклис с пасторална нагласа

се радваше на смокиня чувствена, беловласа.

Поседнах на пейка.

Разтворих душата.

Усмихна ме тази палитра богата!