Сълзите ти – потиснати вселени.

От облаците – капки сътворени.

В очите ти проблясват чудеса.

Дали това е смисъла на любовта?

Запитах се защо съм тук, на таз земя?

И отговор си дадох аз едничък.

За да обичам и да съм богат със обич.

Да знам, че в мене се заричаш.

Ще те повикам с нежния си глас

и ти до мене ще изприпкаш.

Ще те прегърна с топла ласка.

Сълза в окото ми ще заблести.

И нека философите да се замислят:

„Как любовта душите ни е покорила?“

Във своята власт – една едничка,

сърцата ни от самота е скрила.

Слънчеви взори земята галят.

Божествени порти пред нас се отварят.

Листата нашепват тайни изкусни.

Просто ми липсват твоите устни.