8 сент. 2019 г., 09:22

Със луната тичам

3.6K 2 3
00:00
06:30

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Димитров Все права защищены

На мъничката гара
никой не ме чака
една камбанка стара
бълнува срещи в мрака

Все още си далече
и път в нощта белее
но аз те виждам вече
и с мен щурецът пее
пр:
Тази нощ е приказка бяла
луната всичко е огряла
със нея аз по пътя тичам
защото ти си моето момиче
защото много много те обичам
тичам със луната тичам
тичам със луната тичам
защото ти си моето момиче
защото много много те обичам

Заспиваш разпиляла
коси и топлина
на рамото с воала
от лунна светлина
В прозореца ухаят
вълшебници липи
шушукат си нехаят
но спи ,спокойно спи
Пр:
На мъничката гара
никой не ме чака
една камбанка стара
сънува срещи в мрака
една камбанка стара
бълнува среща в мрака

Комментарии

Комментарии

  • Според мене, текста, е самостоятелен. Музиката, също. По отделно и двете са много приятни (текста - повече). Но, някак си не ги възприемам, като симбиоза, от която да се получи песен.
  • Не мога да го изпея от тук
  • Сега , хубаво е това , което си направил . първо да питам текста всеки си го чете на фона на музиката ли ? Второ записал си един мотив . който се повтаря безброй пъти , без да се гради нещо.Ако показваш някаква картина с това . Още на второто повторение я разбрах. И го изслушах цялото само защото очаквах нещо да се случи. Ама все едно да чакам от шайката Бокова да се случи нещо положително. И най-хубавата жена , след 10г еднообразие , почваш да не правиш разлика , дали си пипнал нея или табуретка. Та така с това произведение. Ама ти слагам 5 , че темата си я бива.

Выбор редактора

Глутницата /Ти ,китарата и аз

herz07

Музика и аранжимент - Иван Неделчев Текст - Boby Angel

Symphony 1 🇧🇬

Silfredim

Една от симфониите на живота ми...

Точка БГ 🇧🇬

beggins

Намажете главата ми с газ, запалете ме – да изгониме въшките – мъжките, женските; донесете парфюмите...

Going the Distance 🇧🇬

Silfredim

Едно от малкото ми произведения написани като на шега, за ден, някъде из Тихия океан, изпълнен с оне...

Не ме питай защо плача

Мильо

Текст, музика и изпълнение – Мильо Велчев, аранжимент – Стефан Маринов

Лилаво

Седем

Един бадем... с дъх на лилаво