... там, където морето се стопява в синевата на хоризонта.

Не знам дали съм успяла да хвана духът на това място - странна, някак си призрачна синя пелена, която меко те обгръща отвсякъде и засилва чувството за тотална нереалност - ме можеш да определиш къде си, къде е хоризонта, все едно, че си "пленен" в някаква капсула на време и пространство.  От време на време като духове изскачат от "нищото" я лодка, я птица, колкото да те успокоят, че не си минал в друго измерение.