dexter_walrus (Десислав Илиев)
563 157
22 апр. 2008 г., 06:23

Homeless 

Фотография » Фотожурналистика
930 0 11

© Десислав Илиев Все права защищены

God bless America
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • тъжно е да...Но..това е България!Ако ние сами не си помогнем на нас и на хората около нас,на тези,които имат силна нужда..то няма кой друг.Държавата-това сме ние.Мани ги онея дебилни идиоти!Жалко за този човек,има прекалено много такива хора.Но пък..може просто да се зарадва на свободата си.Снимката е много емоционална.Но едно не ми харесва говори за България.А не Америка.Нека Бог да благослови България,всички нас.Да ни пази и да ни дава здраве!!!!
  • Уф,доста болка в тази снимка
  • Ех...
    Колко тъга и самота има на този свят...
    Лъха смиреност и безнадеждност. И много размисъл.
    Фотография-камбана...
  • Тъжната действителност!Поздрав за емоционалната фотография!
  • Изчистена, категоричност - безнадежност....
  • Георги (наричан още Смешко), верно едно от най-искрените ти стихо-творения, баш в нашия раздел го роди! Почитания!
  • Колкото и тъжна да изглежда фотографията има някаква нотка на нежност в нея и това ми харесава.Поздрави за фотографията.Много добре уловен миг и добре кадриран.Поздрави и за стихчето на Смешко(Георги Костадинов)много добре изразени чувства.
  • по черен от нощта
    по беден от безвремие
    опрян до сивата стена
    в живото безветрие


    а искаше и той
    да има дом, деца
    в кален сълзен порой
    ... бедна е самотната душа


    мечти събрал в торбичка
    и гризе стръвно прах
    цветя в градинка иска
    а закован е за паваж


    монета не ще му купи
    нежна обич и топлина
    молитвите му все нечути
    и потен ляга във съня


    мечтата му е там
    отиди и я виж
    ръка му подай
    и кажи му "дръж"


    ръка създава дом
    не монета
    очи рисуват храм
    и болки чезнат...



    да...
  • да,тъжно,много тъжно...Homeless...
  • "
    Искам да съм негър, негър в Алабама.
    Негър, негър, негър в щата Алабама.
    Само че не мога - беше бяла мама,
    татко гузно каза: "Във рода ни няма..."

    Бяло, бяло семе в костите ми дреме -
    в героично време, в братята по племе.
    Щур късмет извадих - беличка държава,
    беличка държава, звездочела врява.

    Все за своя сметка пях и пих - улисан.
    И по цели нощи питах: Чий съм? Чий съм?
    Ваш съм, думи нямам - негърчето, дето
    тъжно ви намига денем през пердето.

    Черната овчица в ангелското стадо -
    лани от небето паднах. Още падам.
    Ще се разпилеят белите ми кости -
    няма го злодеят. А народът пости.

    От небето тъмно капеха звездите.
    Взираха се в гладни, взираха се в сити.
    И от черна завист пукаха сърцата -
    Толкова сърцата, толкова позната.

    Паметник не искам от Карарски мрамор.
    Искам да съм негър в щата Алабама.
    С белната усмивка щедро да ви лъжа:
    Колко съм нещастен, колко съм ви длъжен.
    "
    Николай Искъров - 1988 г.

  • При такава гледка, нещо засяда на гърлото! Поздрави за фотографията!
Предложения
: ??:??