Тялото ми се събуди от зимен сън. Времето е прекрасно. Всичко се раззеленява. Намятам карнавалните одежди и подавам глава от земята. Милиарди като мен започват да надничат. Изправят се, оглеждат се и се усмихват. Слънцето грее в сърцето ми.
Каква великолепна гледка, каква неземна красота. Усещам как любовното желание нараства у мен. Поглеждам към съседите ми отляво, отдясно, оглеждам се на всички страни – любовта ни зове. Изпълнени сме с невероятна жизненост, поглъщаме сияйното излъчване на света с всяка пора на тялото си. Искаме, искаме, искаме да се слеем един с друг и да родим, да родим… лятото. Но къде е той? Къде е нашият спасител? До слуха ни достига едва доловима звукова вибрация. Нима!? Нима?! Да, ето го, той се задава – жужащият "пенис" на природата. Сега ще ни оплоди, ще разнесе чувствата ни по цялата земя, ще посее радостта навред по полета и гори. Ура! Ура! Да бъде любов!