"Пъте, не спирай! Когато се движа по тебе, аз някак се измъквам изпод висящия таван от кондензирана сивота. Ако се спра, тогава облаците ще надвиснат над самата ми глава,ще потискат плещите ми, ще ме смазват. А моето непрестанно движение по открития път е едно пренебрежение към облачната закана. Имам чувството, че с всеки миг, с всеки километър се отдалечавам, отърсвам, обелвам от облаците. Някъде напред ме чака прозорец синева. Облачните стада са мъдни и не могат да ме настигнат. Само оня, който стои и тъпче на едно място, е угнетяван от тях.

Бягах от облаците."

                                                                                                             Блага Димитрова