29 июл. 2017 г., 17:59

Комментарии

Комментарии

  • Когато си далече от дома
    и друг е аромата
    на вятъра в косите на жените...

    И липсват слънчогледовите ниви
    в безкрайност пръснати под синьото небе
    оставаш само ти и дарбата, която носиш.

    И стиснал шепа пръст от родната земя,
    толкоз малка, ала в същност и безкрайна...
    посееш ли във нея с грижа и талант мъничкото зрънце на успеха,

    ще израсте от него истинска гора
    и в нея славеите сладкогласни
    пак гнездата си ще вият.
  • Благодаря за вниманието!
    Облаците наистина бяха разкошни. И това безкрайно лятно поле със слънчогледи...
    Жалко, че нямах под ръка по-добър фотоапарат.
  • Много ми харесва, Ангел! Продължавай с тези шеги! Отдават ти се определено!
  • Благодаря за коментара и вниманието.
    Снимах със смарфона. 😄.
    По този начин си правя шега с професионалистите. 😉
  • хубав пейзаж, но малко пресатуриран.
    Ъншарпвал ли си?

Выбор редактора

Родопско утро 🇧🇬

ico10

90 mm; f/16; 1/50; ISO 250

Изгревно 🇧🇬

Доби

Седем секунди вечност 🇧🇬

ico10

531 mm; f/8 1/2500; ISO 800

1 юли от Бургас 🇧🇬

ico10

140 mm; f/7.1 1/3200; ISO 400

Над бодливата тел 🇧🇬

Lacumparsita

По почвата лежат невидими граници, прецизно разграфени парцели и милиони километри бодлива тел. Нико...