A-Platinova (Атина Платинова)
71 299
29 сент. 2012 г., 00:30

На работа, първа смяна 

Фотография » Люди
939 0 9

© Атина Платинова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "На работа" за мене не означава задължително трагедия. Даже и след,като разбрах за историята на снимката. Детето е малко вярно е. И живота му е като в 18 век. Но разглезените ни депресирани чада на 21 век пълни с негативна информация, непрекъснато напрегнати по повод така наречения успех в живота може и да са по трагична картина. Това дете има работа на 4 годишна възраст. Моите дещери и на двадесет и пет все още ще учат за да могат да са по конкурентно способни в тази объркана икономика. Това което искам да кажа е просто. Снимката е страхотна. И не съжеление буди в мене а размисъл.
  • Присви ме сърцето.Свързах го с Гаврош и със един епизод от. Чарли Чаплин.Тъжничко, но то самото време в което живеем е такова,така че приемам снимката и много ми хареса и развълнува.Аз съм привърженик на тъжните неща.
  • Но тази история си я знаеш само ти - поне до момента, в който не я разказа сега с думи! В снимката няма никаква конкретна индикация за нея, освен една обща и условно абстрактна схема, включваща и предположения за нея (историята). Иначе, явно сантименталното клише на Кадир се явява адекватно и съвсем наясно, щом като фактите около снимката са такива, каквато ги съобщаваш.
  • Нали това казах, че се опитах да пресъздам чрез заглавието онова, което чрез снимката може да се изпусне. Не зная доколко Кадир е автор на този подход, нито доколко този обикновен подход може да се нарече клише.

    Детето дърпаше количката и се спираше за по секунда да си избере камъче. Жената до него (която нарекох майка, но не мога да гарантирам, че е) му се скара, но то продължи да събира камъчета в шепата. Какво по-детско нещо от това да събираш ценните камъчета!! Когато детето понечи да пусне насъбраните камъчета в джобчето си, жената съвсем се разгневи, отвори насила шепата му, за да изпадат камъчетата, удари го по главата и пак тръгнаха. Детето не гъкна. Повече не се наведе да събира камъчета, но през целия път вървеше с наведена глава.
  • Ясно е, че по принцип ситуацията на снимката е драматична. Така, обаче, както не се вижда лицето на детето, не може да направим извод за действителното му моментно "психофизично" състояние. Може би точно когато си го снимала то се е чувствало съвсем и цялостно, така да се каже, добре. С налагането на емоционалния шаблон на Кадир може би му се отнема част от едно възможно предполагаемо моментно битийно-психологическо благополучие. А възможно е действителната ситуация освен принципно да е била драматично-трагична наистина и тогава вече ще е в сила и ще е оправдано сантименталното клише на Кадир.
  • Фабер, със сигурност виждам повече драма в тази тема от доминантното мнение, тъй като, ако последното беше сходно с моето, то нямаше да има 4 годишни деца, учени на занаят като този как да ровят в кофите.

    Вярно е, че от снимката не личи отношението на майката към това дете; отношение, което се опитах да пресъздам чрез заглавието...
  • shumkd, мисля, че често даваш субективно-сантиментален (до мелодраматичен? ) уклон на някои снимки, между които и тази. Не че в снимката няма основания за такъв момент, но твоят засилен(?) личен акцент малко я "утежнява", струва ми се.

    А, иначе, снимката е хубава!
  • Да, клоня към тъжното. Есен е... в целия свят..
    Но ще гледам да се поправя за следващите публикации

    Весел уикенд все пак!
  • 21 век- мракобесие, брожение, касапници и революции, дълбоки нощи и... тежко утро. Трагично и за съжаление прогресиращо.
Предложения
: ??:??