27 февр. 2010 г., 09:42

Нашата земя хубава 

Фотография » Природа, Пейзаж
1514 0 7

© Цветан Костадинов Все права защищены

От тук, откъдето съм снимал, вероятно, Боримечката е викал "Хора-а-а, топчето ще гръмне-е-е!" В онази 1876 година Клисура два часа след Копривщица е възстанала.

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Прекрасен Земен Рай.Била съм там преди време и сега спомените ми се върнаха.Хубава композиция.
  • Уважаема forttuna (Мишел от съпротивата), Правих този опит, но познавайки действителността, видях, че се губи усещането за височината, от която е направена снимката, а то значи и представата за това, колко високо е било изнесено топчето на Боримечката.
    Всъщност по-значимото е това, че с отрязването отдолу се губи усещането за това колко уютно се е сгушила Клисура в нашата неповторима Земя хубава.
    Освен това в това си кадриране, снимката съдържа и още един факт, интересен за хора с технически интереси, както и за тези които биха се поинтересували за онези времена, когато е строена Подбалканската железница.
    Става дума за българския гений построил едно твърде трудно трасе, каквито са тези на швейцарските железници - железопътното трасе се вие описвайки една "шестица" за да успее да "се справи" с трудния терен на Подбалкана.
    Само проследете! – Това, което се вижда на снимката: Надясно от виждащия се ж.п.мост започва ж.п.тунел, т.е. железопътното трасе идва по моста от изток на запад (от Карлово и Бургас). Влизайки в тунела трасето тропосвайки планината през пет тунела, завива първо на север, после на изток и след това на юг, излизайки от петия тунел, вече на значително по-голяма височина (повече от 100 метра над Клисура), продължава завоя на запад, пълно описвайки “шестицата” в посока към още едно забележително съоръжение седем-километровия тунел “Козница”. Тази част от трасето отново попада в заснетия кадър - вижда се една поредица стълбове от електрическата контактна мрежа на самата ж.п.линия на най-преден план.
    Подбалканската железница е строена в продължение на близо 30 години (1909-1940 г. Трите войни (Първата световна, Балканската и Междусъюзническата) много забавят строежа и специално този участък е строен с първите формирования на “трудовата повинност” на Ал. Стамболийски през 1925 година. За времето си това е истински героизъм, без механизация, без опит (до тогава в България само чужди предприемачи строят ж.п.линии).
    Българи сме, хубаво е да знаем тези неща! Американците се гордеят с лесно строените им линии в равнината, а ние, защо не, с построени в терени като Балкана ...? Дядо Йоцо не случайно е символ на тази гордост на българина за пострроената преди век железница през Искърския пролом. Вазов, ако бе доживял това време, би възхвалил още по-гордо и Подбалканската железница. С нея почти завършва изграждането на Българската ж.п.мрежа.
  • секси, леко с капса
  • а никой не пита
    електрическият стълб зелен ли е или е от снимката
  • Това не е ли с.Буново и прословутия мост .Харесах!
  • Откъде е тази снимка? Има ли още такава незапустяла природа? А мостът заникъде ли не води, или само така ми се вижда?
  • Готино, но бих отрязала отдолу два см.
Предложения
: ??:??