Привечер

Фотография » Природа, Пейзаж

948 0 4

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Слънцето, цял ден мисли, умува, разсъждава

Как с най-нежните думи Водата да полее.

Часове наред току се скрие, току страмежливо изгрее

Но Водата безгрижно продължи да не го отразява.

Накрая, привечер, стегна се и рече:

« Или ще е днес или няма да светя вече!

Думи нямам за велико изречение,

Иначе ще ѝ направя предложение. »

И кат’ разтвори субрака на падащата нощ,

И кат’ разбута облаците надвесени,

Злато засипа над Водата и разкош

И зачака с лъчи трептящи в неведение.

А Водата, вече на заспиване, полу в съня си,

Дочу като че ли далечен шепот на падащ прашец.

С вълнение забави крачката по пътя си...

И разчете дума велика изписана с най-нежения писец.

Поглед сведе, среднощно поруменяла,

Страсти подводни забучаха в кръвта ѝ.

И от нощта напираща изнемощяла

На едно едничко място отрази го тя по себе си,

Но бе в сърцето.

ПС: Съжалявам за дългия стих, увлякох се.

Комментарии

A-Platinova (Атина Платинова)

Благодаря ви за коментарите

2011-05-17T22:04:44+03:00
BuRn_AliVe (Александър)

Чудесна снимка и стих! Няма да нужда да се извиняваш за дължината. Поздрави!

2011-05-15T19:56:30+03:00
female_sg (Боряна)

Знаех си, че е сърцето!
Красива, красива приказка,
която ме развълнува :}
ПоЗдрави!

2011-05-15T16:45:04+03:00
Eia (Росица Танчева)

!!!

2011-05-15T08:25:23+03:00