Ако сте забелязали, на първата снимка почти нямаше запечатан човек в обсега на „слънчевия календар”, но всъщност имаше доста хора, които търпеливо изчакваха точния момент на „Зимното слънцестоене”. Всичките до един бяха местни с изключението на една група туристи яхнали „сегуейчета”- та си. Един от присъстващите прояви интерес към хората с фотоапарати, като запита на всеослушание, кой от нас е пристигнал най-отдалече за това събитие. И тъкмо си мислех, че ще спечеля приза, когато един филипинец ме изрита от почетната стълбичка :). Тук съм запечатъл на снимката друг любител на подобни  архитектурно-природни явления, дошъл от Канада специално да проследи  пурпурнияслънчев лъч, е нямаше как той остана в кадър. Това което ми направи впечатление, че когато аз и филипинеца се запътихме да запечатаме този момент, всички присъстващи като по команда се отдръпнаха и „разчистиха терена” за което им бяхме много благодарни. Сега имам един въпрос към Вас, кое основно изчисление при построяването на това съоръжение е било от съществено значение за тази причудлива дифракция на светлината.