dickinson (Бина Влади)
87 730
15 апр. 2008 г., 21:01

Стремеж 

Фотография
1080 0 15

© Бина Влади Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Понякога не е нужно да разбираме това,което виждаме.Понякога е нужно да се опитаме да вникнем в снимката и да се запитаме какво значение носи тя.Защото не винаги успяваме,когато видим нещо да разберем.То трябва да се почувства.Харесва ми
  • ...като филм на...Трюфо...
    детайл, който отразява чувствителността на автора...
    с обич за теб. Невероятна си!
  • Има нещо тук и дори неща! Поздрави!
  • И аз го почувствувах стремежа, че има и покритие,
    като си представя колко буйно се разлиства...
    Дали е така винаги при хората, съмнявам се...
    А теб поздравявам, Бина, за снимката!!!
  • На мен ми хареса!
    Почувствах го!
    Красиво,поетично и философско!
  • Ей, така те искам- изпитах истинска наслада от бъртвежите ти изречени в пред делириумен момент. Христо, това ли ти беше отговърът или греша-http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=79233. Момичета, благодаря за лоялността която засвидетелствахте. Тук все пак не сме на съд.
  • Да направим опит за по фина аутопсия на тялото на снимката -екзистенциално погледнато контрастът между черната лоза и мътното небе предизвиква странни асоциации под черепната ни кутия. Познавайки природата на тези растения, знаем че те пълзят бавно към светлинния източник и затова сме сигурни, че този тук организъм има твърда и здрава структура. Оставяйки обаче съзнанието ни извън граници и фантазията да ни завладее, съдейки за формата само по силуетът, можем да изградим движеща се картина като кадър от филм. Сама по себе си в такъв случай снимката би преставлявала, описваща "момент преди експлозия". Тоест лозата, знаейки, че е такава, спира да носи своите изначални свойства и се превръща в еластична субстанция изтреляна от предполагаемо място към облаците на небето. Всички тези церебрални сигнали, които предизвиква снимката, са поради нейната заложена мистичност. Минимализмът на обекта ни предлага една конкретика и няма пречки към задълбочаване. Черно белите цветове в инфрачервения спектър са нещото даващо ни мрачен изглед и спестяващо ни излишни цветове, с цел да насочи внушението към определена идея.
    Иначе снимката, както казах, не е нищо особено - това е едно нещо на фона на едно нищо, и затова няма да се задълбочавам... ; )
  • "Христо, откакто ми прати онази оградка за рамка имам друго мнение по вьпроса." По кой въпрос?
  • Именно Роси, както фотографията така и почти всичко е въпрос на гледна точка поздравления за снимката у мен пък буди размисъл за криволчещата пътека по пътя към...
  • Харесва ми! С много въображение! Понякога виждаме неща, които другите не могат да уловят, нали затова сме различни!
    Поздрави!
  • Благодаря Радина, явно за мьжката част е неразбираемо. Мирославе, прегледах твои неща, имаш наистина добри работи, но не приемам повьрхностните ти коментари. Христо, откакто ми прати онази оградка за рамка имам друго мнение по вьпроса.
  • Арт фотографията въпреки, че е интересно каква й е историята зад нея, е преди всичко за сетивата.
    Иначе за снимката - нищо особено.
  • Когато я погледнах за пръв път и нищо! Не разбрах какво е това. Прочетох коментарът ти, но не ме грабна особено!
    Поздравявам те за идеята и че си го снимала така добре, но просто е малко неразбираемо... поне за мен!
  • Бихте ли уточнили кое не разбирате? Един естествен природен орнамент изразен графично- ластар от лозата потеглил към небето...всичко ли смятате, че трябва да е описателно или разказвателно
  • Не го разбирам.
Предложения
: ??:??