Поезия в песен
Слушайте песни, създадени по стихотворения на нашите поети — поезията оживява като музика. Добавяйте в колекции и слушайте от нашето мобилно приложение.
с надеждите, от друг неразгадани.
Животът ми залиташе, но ти
сърцето си ми даде да се хвана.
Повярвах аз на пустия живот, ...
Тежи ми болката за мама
За нас едничка тя остана
Сама да бори свойте мъки,
свойте грижи ...
И – противно на всякаква мода –
предизвиквам не теб с ръкавица,
а смутената сянка на пода.
Припев: ...
Старата улица е притихнала...
Сякаш заспала е в някакъв сън дълбок.
Стъпвам аз тихо, полека пристъпвам...
В старите, свои стъпки вървя... ...
С обич повивам душата.
Злобният писък
люти закани подмята.
Прошка ви искам! ...
Зная, мислиш,
че не те обичам...
Зная,
че съм пряма, остра! ...
С обич повивам душата.
Злобният писък
люти закани подмята.
Прошка ви искам! ...
" Прекрасна си, вълшебна моя нежност! "
и утре ще е същото, така -
за предпоследен път ще е надеждност.
За предпоследен път и вдругиден ...
не иска моят взор да я поглежда,
но както винаги нахално тя
в театър листопаден ме отвежда.
Картините си пъстри пак подрежда ...
Захвърлили минало - като бреме отминало - само време изстинало.
Отминаваме спомени - като капки отронени - и от вятъра гонени.
Напред е различното - една искра в прозаичното - гръм в нелогичното.
Ще намерим спасение - нека няма съмнени ...
направила всевъзможното и преуспяла.
Стражица преди, сега и след,
на България много е дала.
Неуморни, будни тук сме родени, ...
съблече с устни женския ми свян.
Нощта ми се закле, че ще е наша,
а въздухът – от щастие пиян.
Страхът у мен изхвръкна като тапа ...
Прегърни ме.
Целуни ме... страстно.
За първи
и за последен път. ...
да тъче между него и капките нова надежда.
Ще удари над всички не лятната ледена мъст,
а войната до пепел. И ужасът кръв ще изцежда.
Ще заплаче на глас съвестта като майка пред гроб, ...
Не очаквам подарък, дори на рождения ден.
Нямам спомен, единствено снимка на татко и мама
и добре, че не помня как лоша съдба ги отне.
Много лелки и чичковци идваха с блага усмивка ...
в действителност, в мечтите и в съня,
и твоя образ винаги е нов,
и все си ти - любимата жена.
Не те затварям в рамки от дърво - ...
за теб несъществуващ странник тук.
И не за милостиня прося... Друг
в съдбата ми е парещият глад.
Не казвам, че живея в грозен ад, ...
[Разказвачката]
Днес като се връщах от гората, вляво,
в розовата къща с покривче лилаво
котка хубавица, на вратлето с шалче, ...
да не остане жадна любовта.
Отпивайки от твоята вода
душата си от обич уповавам.
Да не остане жадна любовта ...
Изгряваш и залязваш, пак се връщаш.
От ясен зов до мрака на Орфей
акорди в низ и в пик са с тон побъркващ.
Даряваш ме, а после ми отмъкваш ...
черният рицар - призрак, без плът.
Черният рицар не просто заскитва,
а тръгва отново по стария път.
Черният рицар все бърза, лети, ...
Невидими танцуват през деня
край малките поточета дриади
и не една тих пътник прокълна.
Невидими танцуват през деня ...
дядо. (Така го обичам!)
Аз го харесах, но се и нацупих –
исках да може да тича.
То ме люлее по бебешки само. ...
душата на един човек.
Божественото там личи,
за сърцето те са лек.
Яворов да ми прости, ...
а обич с нежен звън,
прегаря
и сякаш е вълшебен сън.
И ритъмът, не ритъм само... ...