Ти помниш ли онази среща?

Онази-наша първата, гореща..

Когато в погледа ми грейна пламък,

а твоето сърце остана като камък…

Колко нощи плаках аз!

Колко болка преживях..

Няма да ознаеш ти,

но вечно мен ще ме боли.

За моята голяма грешка,

която ти прие с надсмешка.

И плача аз, пред мен си ти,

затворя ли за миг очи

останаха ми само тези дни,

когато вярвах,че щастлив си ти.

Когато знаех,че си с нея,

когато виждах твоите очи..

Как гледаше я с поглед влюбен,

както никога не ще погледнеш мене ти!

Но радвах се и..бях щастлива,

вие бяхте двойка тъй красива

и гледах отстрани..как целуваше я ти,

без никога да предположиш..

колко много всъщност ме боли

и как непростимо..ти ме нарани!