18 dic 2005, 22:05

* * *

  Poesía
1K 1 1

Ти помниш ли онази среща?

Онази-наша първата, гореща..

Когато в погледа ми грейна пламък,

а твоето сърце остана като камък…

Колко нощи плаках аз!

Колко болка преживях..

Няма да ознаеш ти,

но вечно мен ще ме боли.

За моята голяма грешка,

която ти прие с надсмешка.

И плача аз, пред мен си ти,

затворя ли за миг очи

останаха ми само тези дни,

когато вярвах,че щастлив си ти.

Когато знаех,че си с нея,

когато виждах твоите очи..

Как гледаше я с поглед влюбен,

както никога не ще погледнеш мене ти!

Но радвах се и..бях щастлива,

вие бяхте двойка тъй красива

и гледах отстрани..как целуваше я ти,

без никога да предположиш..

колко много всъщност ме боли

и как непростимо..ти ме нарани!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Аззз Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...