* * *
"не си отивай, чуваш ли - не тръгвай.........."
Отишло си е нещо-
тихо безвъзвратно.
Като от рана болката кърви.
И все не мога да повярвам,
път търся - да го стигна.
Път търся - себе си да срещна -
усмихната, спокойна - може би.
Отишло си е нещо -
без да се обърне.
Със себе си е взело част от мен.
Но аз не искам да повярвам,
аз го чакам!
Дали и тази болка в мен ще отболи?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елена Бързева Все права защищены
