* * *
"не си отивай, чуваш ли - не тръгвай.........."
Отишло си е нещо-
тихо безвъзвратно.
Като от рана болката кърви.
И все не мога да повярвам,
път търся - да го стигна.
Път търся - себе си да срещна -
усмихната, спокойна - може би.
Отишло си е нещо -
без да се обърне.
Със себе си е взело част от мен.
Но аз не искам да повярвам,
аз го чакам!
Дали и тази болка в мен ще отболи?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Бързева Всички права запазени
