13 февр. 2006 г., 21:46

* * *

1.1K 0 13

Когато ти се иска да заплачеш,

а очите ти са сухи за сълзи...

Когато ти се иска да извикаш,

а крясъка във теб мълчи...

Когато болката във теб пулсира,

когато целия гориш...

Когато душата ти умира,

Когато цял от яд кипиш...

Когато нещо в теб се къса,

а ти не можеш да го разбереш...

Когато нещо хубаво си тръгва,

а ти не можеш да го спреш...

Когато всичко се обръща,

доброто в лошо, лошото в добро...

Когато бягаш, без да се обръщаш,

усещаш коня без седло...

Тогава в миналото си върни се,

Задавящ се от яд и гняв...

Тогава в погледа ми потопи се

и знай – за тебе аз живях...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Крис Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря! Корекцията е ОК.
  • Ами и аз... Какво да кажа... Перфектен стих. От полвин час седя пред компютъра да ти чета и препрочитам стиховете и нямаше нито един, който да не ми хареса. Всички са прекрасни!Но тук имам само една мъничка забележка:
    За да спазиш ритъма накрая, можеш да го поправиш на:

    И знай-за тебе аз живях.

    Така ще запазиш ритъма и песенността на творбата.Иначе само "за теб живях" звучи малко спънато. Съветвам те да помислиш малко над това. Това е само една съвсем миниатюрна корекция и предполагам няма да навреди на стихотворението. Но както искаш. Може и така да го оставиш.Иначе останалото е перфектно и не подлежи на никакви критики.

    Продължавай да пишеш вси така хубаво, Криси! Отсега нататък ще се старая да не пропускам нито една твоя творба!
  • Дааам... И тук съм пленителна...
  • Благодаря и на теб, Джейни!
  • Браво!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...