13 февр. 2006 г., 21:46

* * *

1.1K 0 13

Когато ти се иска да заплачеш,

а очите ти са сухи за сълзи...

Когато ти се иска да извикаш,

а крясъка във теб мълчи...

Когато болката във теб пулсира,

когато целия гориш...

Когато душата ти умира,

Когато цял от яд кипиш...

Когато нещо в теб се къса,

а ти не можеш да го разбереш...

Когато нещо хубаво си тръгва,

а ти не можеш да го спреш...

Когато всичко се обръща,

доброто в лошо, лошото в добро...

Когато бягаш, без да се обръщаш,

усещаш коня без седло...

Тогава в миналото си върни се,

Задавящ се от яд и гняв...

Тогава в погледа ми потопи се

и знай – за тебе аз живях...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Крис Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря! Корекцията е ОК.
  • Ами и аз... Какво да кажа... Перфектен стих. От полвин час седя пред компютъра да ти чета и препрочитам стиховете и нямаше нито един, който да не ми хареса. Всички са прекрасни!Но тук имам само една мъничка забележка:
    За да спазиш ритъма накрая, можеш да го поправиш на:

    И знай-за тебе аз живях.

    Така ще запазиш ритъма и песенността на творбата.Иначе само "за теб живях" звучи малко спънато. Съветвам те да помислиш малко над това. Това е само една съвсем миниатюрна корекция и предполагам няма да навреди на стихотворението. Но както искаш. Може и така да го оставиш.Иначе останалото е перфектно и не подлежи на никакви критики.

    Продължавай да пишеш вси така хубаво, Криси! Отсега нататък ще се старая да не пропускам нито една твоя творба!
  • Дааам... И тук съм пленителна...
  • Благодаря и на теб, Джейни!
  • Браво!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...