25 янв. 2007 г., 15:54

* * *

820 0 4

Мъгла.

Мъгла в душата и навън.

Вали.

Очакван звън.

Телефона.

Толкова чаках...

Телефона!

Колко ли плаках?!

Звъни.

Да вдигна или не?

Звъни!

Да чакам ли до утре?!

Дали?

Дали ще плача днес?

Дали?

Дали ще съм щастлива?

Или...

Въпрос на чест?!

Вали...

Мъглата винаги ще е мъглива...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Крис Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Рзумен съвет, Гери!
  • Вдигни телефона, защото колкото и мъгливо да ти е, трябва да изясниш времето помежду ви.
  • Благодаря ти, Христо! Имах нужда от подобен коментар. Искрен поздрав и за тебе!
  • Ще звънне телефона...
    Ще чуеш чакан глас...
    И ще си щастлива!!!

    Поздрави, Крис!!!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...