Jan 25, 2007, 3:54 PM

* * *

  Poetry
818 0 4

Мъгла.

Мъгла в душата и навън.

Вали.

Очакван звън.

Телефона.

Толкова чаках...

Телефона!

Колко ли плаках?!

Звъни.

Да вдигна или не?

Звъни!

Да чакам ли до утре?!

Дали?

Дали ще плача днес?

Дали?

Дали ще съм щастлива?

Или...

Въпрос на чест?!

Вали...

Мъглата винаги ще е мъглива...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Крис All rights reserved.

Comments

Comments

  • Рзумен съвет, Гери!
  • Вдигни телефона, защото колкото и мъгливо да ти е, трябва да изясниш времето помежду ви.
  • Благодаря ти, Христо! Имах нужда от подобен коментар. Искрен поздрав и за тебе!
  • Ще звънне телефона...
    Ще чуеш чакан глас...
    И ще си щастлива!!!

    Поздрави, Крис!!!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...