17 июн. 2006 г., 21:46

* * *

893 0 2

Ако някога от някого се ти нуждаеш
във мене ще откриеш онзи глас,
който нежно ще ти каже,
че не съм предателка и аз.

Всеки сфинкс е сред пустиня
с пясъци от сива самота,
но щом си в същата пустиня
защо е цялата тъга.

Няма време, нямаш избор
аз едва ли ще Го заменя.
Приятелю, с мълчание чисто
Светлината ще ти донеса.

Когато си готов вземи я,
къпи се в ярките лъчи,
когато си готов кажи ми
душата ми спокойно да заспи

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Роксана Медичи Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...