17 июн. 2006 г., 21:46

* * *

897 0 2

Ако някога от някого се ти нуждаеш
във мене ще откриеш онзи глас,
който нежно ще ти каже,
че не съм предателка и аз.

Всеки сфинкс е сред пустиня
с пясъци от сива самота,
но щом си в същата пустиня
защо е цялата тъга.

Няма време, нямаш избор
аз едва ли ще Го заменя.
Приятелю, с мълчание чисто
Светлината ще ти донеса.

Когато си готов вземи я,
къпи се в ярките лъчи,
когато си готов кажи ми
душата ми спокойно да заспи

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Роксана Медичи Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...