17.06.2006 г., 21:46

* * *

892 0 2

Ако някога от някого се ти нуждаеш
във мене ще откриеш онзи глас,
който нежно ще ти каже,
че не съм предателка и аз.

Всеки сфинкс е сред пустиня
с пясъци от сива самота,
но щом си в същата пустиня
защо е цялата тъга.

Няма време, нямаш избор
аз едва ли ще Го заменя.
Приятелю, с мълчание чисто
Светлината ще ти донеса.

Когато си готов вземи я,
къпи се в ярките лъчи,
когато си готов кажи ми
душата ми спокойно да заспи

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роксана Медичи Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...