Да можех да я изпея тази болка,

☆да напиша песен☆

да взема от душата си глас...

Да сипя сол в кървавата рана,

да обсипя себе си в екстаз.

Отвъд затварящата се врата бих слушала песента на любовта.

Една песен, една жена,

носеща в себе си болка...

Болката на любовта.

Да можех да пея, да свиря по ноти...

Песента ми би се сляла с мисълта.

☆Но уви останах аз птица, без душа.☆

Песента би се превърнала в самота.

Сърцето вече не обича, и страда то сега.

За една изгубена душа...

И в миг на тишина и в сълзи обляно,

страда то сега, за любовта.

Кажете ми, как болка да изпея...

върху живота на една изгубена жена.

Е.И