13.04.2023 г., 16:26  

Изгубена жена

609 0 0

Да можех да я изпея тази болка,

☆да напиша песен☆

да взема от душата си глас...

Да сипя сол в кървавата рана,

да обсипя себе си в екстаз.

 

Отвъд затварящата се врата бих слушала песента на любовта.

Една песен, една жена,

носеща в себе си болка...

Болката на любовта.

 

Да можех да пея, да свиря по ноти...

Песента ми би се сляла с мисълта.

☆Но уви останах аз птица, без душа.☆

 

Песента би се превърнала в самота.

Сърцето вече не обича, и страда то сега.

За една изгубена душа...

 

И в миг на тишина и в сълзи обляно,

страда то сега, за любовта.

Кажете ми, как болка да изпея...

върху живота на една изгубена жена.

 

Е.И

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бетослава Стефанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...