Изгубена жена
Да можех да я изпея тази болка,
☆да напиша песен☆
да взема от душата си глас...
Да сипя сол в кървавата рана,
да обсипя себе си в екстаз.
Отвъд затварящата се врата бих слушала песента на любовта.
Една песен, една жена,
носеща в себе си болка...
Болката на любовта.
Да можех да пея, да свиря по ноти...
Песента ми би се сляла с мисълта.
☆Но уви останах аз птица, без душа.☆
Песента би се превърнала в самота.
Сърцето вече не обича, и страда то сега.
За една изгубена душа...
И в миг на тишина и в сълзи обляно,
страда то сега, за любовта.
Кажете ми, как болка да изпея...
върху живота на една изгубена жена.
Е.И
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бетослава Стефанова Всички права запазени