13.04.2023 г., 16:26  

Изгубена жена

610 0 0

Да можех да я изпея тази болка,

☆да напиша песен☆

да взема от душата си глас...

Да сипя сол в кървавата рана,

да обсипя себе си в екстаз.

 

Отвъд затварящата се врата бих слушала песента на любовта.

Една песен, една жена,

носеща в себе си болка...

Болката на любовта.

 

Да можех да пея, да свиря по ноти...

Песента ми би се сляла с мисълта.

☆Но уви останах аз птица, без душа.☆

 

Песента би се превърнала в самота.

Сърцето вече не обича, и страда то сега.

За една изгубена душа...

 

И в миг на тишина и в сълзи обляно,

страда то сега, за любовта.

Кажете ми, как болка да изпея...

върху живота на една изгубена жена.

 

Е.И

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бетослава Стефанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...