На един човек,който ще остане завинаги в сърцето ми,а ив на тези,които го познаваха!
за Сбогом на Алекс!!!

Тъмно е... тихо е... празно е...
Всичко отлетя за миг.
Страх ме е и пак крещя,
няма глас... не чувам вик.
Ангели и Бог - не вярвам в тях,
те са толкова жестоки,
думите потъват в прах,
разпилян на хиляди посоки.
Спомени... заглеждам се,
пръстите ми прарят от свеща,
ти ми се усмихваш... нежно е,
от снимката която избеля.
Давя се... и само колко закъснях,
знаеше ли думите?
Които никога да кажа не успях...
Клетвата... забравена,
тръгна си,не спира да боли,
празно е, отново изоставена...
този път завинаги - нали?
Липсваш ми... не знам защо,
в този шибан свят аз имах само теб,
счупи се сърцето ми,
то беше от стъкло,
а сега там има бучка лед.
И да мразя, не да обичам,
восъкът застива от нощта.
а сълзите ми безпомощно се стичат...
Твърде слаба съм да се преборя със смъртта!