18 abr 2006, 22:09

***

  Poesía
999 0 0

На един човек,който ще остане завинаги в сърцето ми,а ив на тези,които го познаваха!
за Сбогом на Алекс!!!

Тъмно е... тихо е... празно е...
Всичко отлетя за миг.
Страх ме е и пак крещя,
няма глас... не чувам вик.
Ангели и Бог - не вярвам в тях,
те са толкова жестоки,
думите потъват в прах,
разпилян на хиляди посоки.
Спомени... заглеждам се,
пръстите ми прарят от свеща,
ти ми се усмихваш... нежно е,
от снимката която избеля.
Давя се... и само колко закъснях,
знаеше ли думите?
Които никога да кажа не успях...
Клетвата... забравена,
тръгна си,не спира да боли,
празно е, отново изоставена...
този път завинаги - нали?
Липсваш ми... не знам защо,
в този шибан свят аз имах само теб,
счупи се сърцето ми,
то беше от стъкло,
а сега там има бучка лед.
И да мразя, не да обичам,
восъкът застива от нощта.
а сълзите ми безпомощно се стичат...
Твърде слаба съм да се преборя със смъртта!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ди Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....