******
Защо, съдба, ти
тъй жестока си към мен...
Преди отне ми любовта,
а сега на далеч от мен
ще я отведеш.
Сърцето кървави,
сълзи пролива,
гърчи се и тялото,
последни глъдки
живот отпива...
Самота, явно твоя
съм сега, в твоите
покои спокойно,
без да се съпротивлявам
ще седя...
И когато мрак се
спусне над света,
тихо ще се сгушвам
под звездите...
И в букет от светлини,
ще търся най-ярката,
ще й се усмихвам...
Защото това ще бъде
нашата звезда...
Нашата звезда,
момче любимо.
Където и да си,
тя ще ни свързва
до края...
тъй жестока си към мен...
Преди отне ми любовта,
а сега на далеч от мен
ще я отведеш.
Сърцето кървави,
сълзи пролива,
гърчи се и тялото,
последни глъдки
живот отпива...
Самота, явно твоя
съм сега, в твоите
покои спокойно,
без да се съпротивлявам
ще седя...
И когато мрак се
спусне над света,
тихо ще се сгушвам
под звездите...
И в букет от светлини,
ще търся най-ярката,
ще й се усмихвам...
Защото това ще бъде
нашата звезда...
Нашата звезда,
момче любимо.
Където и да си,
тя ще ни свързва
до края...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Деница Тодорова Все права защищены
