17 июн. 2006 г., 01:13

******

954 0 4
Защо, съдба, ти
тъй жестока си към мен...
Преди отне ми любовта,
а сега на далеч от мен
ще я отведеш.

Сърцето кървави,
сълзи пролива,
гърчи се и тялото,
последни глъдки
живот отпива...

Самота, явно твоя
съм сега, в твоите
покои спокойно,
без да се съпротивлявам
ще седя...

И когато мрак се
спусне над света,
тихо ще се сгушвам
под звездите...

И в букет от светлини,
ще търся най-ярката,
ще й се усмихвам...
Защото това ще бъде
нашата звезда...

Нашата звезда,
момче любимо.
Където и да си,
тя ще ни свързва
до края...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деница Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...