Jun 17, 2006, 1:13 AM

******

  Poetry
952 0 4
Защо, съдба, ти
тъй жестока си към мен...
Преди отне ми любовта,
а сега на далеч от мен
ще я отведеш.

Сърцето кървави,
сълзи пролива,
гърчи се и тялото,
последни глъдки
живот отпива...

Самота, явно твоя
съм сега, в твоите
покои спокойно,
без да се съпротивлявам
ще седя...

И когато мрак се
спусне над света,
тихо ще се сгушвам
под звездите...

И в букет от светлини,
ще търся най-ярката,
ще й се усмихвам...
Защото това ще бъде
нашата звезда...

Нашата звезда,
момче любимо.
Където и да си,
тя ще ни свързва
до края...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деница Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...