21 нояб. 2007 г., 21:54

* * *

863 0 2
Световно НЕизвестното ни НИЕ
Агонизира пред вратите на Рая,
Макар че плащаме редовно клубните си карти.
Откраднатите ни самоличности
Тичат през глава,
Истерично крещейки имената ни
В лицето на Времето...
И изпиващата истина:
Живи са!
-----

Дали?

Аз здраво стискам ръката ти...

Шшшшшшшш... Някой отваря! Вратите на Рая.
В лицата ни живеят катинари, Май Лав.
Макар че плащаме редовно.
Еднакво несъвършените ни думи тичат през глава...

Някой отваря... Шшшшшшшш

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диана Маринска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...