Незнам защо сърцето свито е в юмрук,

защо с кървави сълзи  реве?

Нали аз изгоних те, нали изритах те от тук,

а сега всичко в мен иска да умре...

Защо не оцених словата,

защо поддадох се аз на гнева,

на твойте думи не повярвах

и сега сама съм на света...

Щастлива ще съм, ако някой ден

имаш сили да простиш

грешката ми, достатъчно голяма,

и с мен живота си да извървиш,

макар да знам, че незслужавам.

Горещо се разкайвам

и пред теб глава ще сведа,

защото знам, че който люби,

той прощава и най-голямата злина.