Незнам защо сърцето свито е в юмрук,
защо с кървави сълзи реве?
Нали аз изгоних те, нали изритах те от тук,
а сега всичко в мен иска да умре...
Защо не оцених словата,
защо поддадох се аз на гнева,
на твойте думи не повярвах
и сега сама съм на света...
Щастлива ще съм, ако някой ден
имаш сили да простиш
грешката ми, достатъчно голяма,
и с мен живота си да извървиш, ...