* * *

30 апр. 2006 г., 09:37

Поэзия

669 0 4

Сънувах сън.

Вървяхме по брега на морето.

Вплели длани, изгарящи от желания и страст.

Нежна целувка, прегръдка...

Аз и ти и нашата Любов.

Вълните докосваха нозете ни,

изгрева галеше косите ни,

и беше толкова красиво.

Морето ме зовеше - ела, момиче.

Вятъра ми нашепваше, бягай,

очите ти ми казваха, остани.

Разума ми говореше - грешиш,

сърцето - изживей Любовта си.

Интуицията - ще страдаш отново.

На къде да тръгна?...

В кого да се вслушам?...

Оставам в съня си, за да съм с теб.

Само с теб. Завинаги.

dolly (Доли)

2006-04-30T20:10:52+03:00

"Морето ме зовеше - ела, момиче.Вятъра ми нашепваше, бягай" - много хубав образ...
Романтик (Христо Костов)

2006-04-30T19:44:39+03:00

А кое е правилно да се слуша, разума или сърцето? Защото двете са далеч едно от друго. Поздрави!!!!
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

2006-04-30T10:29:19+03:00

Кой да ти каже Еми?
Когато слушаме разума пропускаме живота край себе си,когато слушаме сърцето страдаме и се самообвиняваме.Бъди силна и сама намери пътя но първо към себе си.А от мен поздрави за искренноста!
vesi-lina (Веска Алексиева)

2006-04-30T09:45:34+03:00

Прочетох това,което си публикувала...Позната тема за любовта и самотатаТрябва да сме силни.Така побеждаваме всичко!
Хареса ми как пишеш...