Feniks (Емилия Иванова)
15 7
30.04.2006 г., 9:37 ч.

* * * 

  Поезия
632 0 4

Сънувах сън.

Вървяхме по брега на морето.

Вплели длани, изгарящи от желания и страст.

Нежна целувка, прегръдка...

Аз и ти и нашата Любов.

Вълните докосваха нозете ни,

изгрева галеше косите ни,

и беше толкова красиво.

Морето ме зовеше - ела, момиче.

Вятъра ми нашепваше, бягай,

очите ти ми казваха, остани.

Разума ми говореше - грешиш,

сърцето - изживей Любовта си.

Интуицията - ще страдаш отново.

На къде да тръгна?...

В кого да се вслушам?...

Оставам в съня си, за да съм с теб.

Само с теб. Завинаги.

 

 

 

 

© Емилия Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Морето ме зовеше - ела, момиче.Вятъра ми нашепваше, бягай" - много хубав образ...
  • А кое е правилно да се слуша, разума или сърцето? Защото двете са далеч едно от друго. Поздрави!!!!
  • Кой да ти каже Еми?
    Когато слушаме разума пропускаме живота край себе си,когато слушаме сърцето страдаме и се самообвиняваме.Бъди силна и сама намери пътя но първо към себе си.А от мен поздрави за искренноста!
  • Прочетох това,което си публикувала...Позната тема за любовта и самотатаТрябва да сме силни.Така побеждаваме всичко!
    Хареса ми как пишеш...
Предложения
: ??:??