* * *
Сънувах сън.
Вървяхме по брега на морето.
Вплели длани, изгарящи от желания и страст.
Нежна целувка, прегръдка...
Аз и ти и нашата Любов.
Вълните докосваха нозете ни,
изгрева галеше косите ни,
и беше толкова красиво.
Морето ме зовеше - ела, момиче.
Вятъра ми нашепваше, бягай,
очите ти ми казваха, остани.
Разума ми говореше - грешиш,
сърцето - изживей Любовта си.
Интуицията - ще страдаш отново.
На къде да тръгна?...
В кого да се вслушам?...
Оставам в съня си, за да съм с теб.
Само с теб. Завинаги.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емилия Иванова Всички права запазени
Трябва да сме силни.Така побеждаваме всичко!
