Кiara (Киара)
182 300
17 мар. 2008 г., 22:24

* * * 

  Поэзия
675 0 13

Тя игра.
Теглилките премериха съзнания.
Съзрени светове
зазидаха очаквания.
Тя винаги е най-добра
в това да бъде друга.
Настига се във многомислието
на полемики.
Във вероятности прорасна
плевелно.
И жлъчна се преви в нелепото
„прозрение",
че в клетките
дълбокото е вън,
а "вънка" няма... никъде.
По стъпките и закъсняха
махалата им.
(някога)
Валя.
Соколите изтръгнаха си
свободата.
Тихата.
Пресити се
на адовите клади
и кръстове във суха пръст.
Намрази любовта
от първи изстрел.
Черупките на другите
от себе си създаде.
Покръстиха ги сЪлзи на викачи.
Подсказаха и как се пада.
Разказаха и как ще бъде...
Несбъдната.
Неспала.
Разпиляна.
Във листове.
Във сцени
В грим.
Проскърцаха
токовете
и тогите мастилени
изшумоляха.
Изгърбени очи
премазаха звука.
Тя каза им -
„аз падам",
а те се
свиха във юмруци.
Премълчаха.
Камъкът
в ръката ми
изплю -
„ще боли,
но ти си свикнала,
понякога и все нататък".
Прерязана  във  себе си... от чуждост.

 

 

Тя игра и бе добра.
На бис я викаха
паветата
и перилата.
Денят се скъса.
А февруари леко смръщен,
свит в яка
на жилав вятър
и подари небе,
с което да загърне
цветята след пръстта си.
Тя игра. Добре.
И после беше...
Изсветляла.
Със поглед от завързани ята...
и скочи.
Аз хвърлих Първия.
А ти какво
от дяволите чакаш?!
                                       Хвърляй!

 

© Киара Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Не може само веднъж да се прочете!
    Аплодисменти!
  • Има неща, невъзможни за коментар! И са такива, защото е по-добре да се помълчи и да се четат и четат!

    Аплодирам те!
  • "Намрази любовта
    от първи изстрел.
    Черупките на другите
    от себе си създаде."


    !!!
  • Намразих се,че не съм го видяла по-рано!
    Ти си ми като въздух!
    да дишам!
  • Благодаря,че прочетохте.

    Първоначално беше:"...по(от) дяволите чакаш?!",но после го промених и оставих само"от".


  • !!!!!!!!
    Без думи съм пред поезията ти!Възхищавам ти се!
    Поздрав!
  • Отдавна не бях се отбивала,но се радвам на това,което прочетох! Всичките ти стихове са невероятни,а от този ме побиха тръпки!
  • Винаги отварям с почитание твой стих!
    Искрено те поздравявам за таланта!
    Пишеш великолепно!
  • Не, Смеш, не лицата... само маските! И не, Киара, аз няма да хвърля, защото единствената мишена, струваща си усилието, е посредствеността! А ти си я уцелила в абсолютния й център!!!
    AVE
    П.П. "от" или "по" "дяволите"? Важно ми е, защото, ако грешката е вярна... ооооо...
  • пак се появи и ме вкарваш там където ...не искам да съм ...там откъде лицемерно бягам ...но пак ми стопяваш грима и окраската ...и пак ставам миньор ..но без кирка ..с голи ръце копая това което не трябва да бъде изкопано ...това което ...незнам ...триеш ми лицата ...
  • Покръстиха ги сЪлзи на викачи.

    Изумяваш ме!
    Какви попадения имаш!
  • Камъкът
    в ръката ми
    изплю -
    „ще боли,
    но ти си свикнала,
    понякога и все нататък".
    Прерязана във себе си... от чуждост.

    Пишеш така, че не зная как да те изкоментирам!
    !!!
  • хм...?
Предложения
: ??:??