2 июл. 2006 г., 15:29  

*** 

  Поэзия
1043 0 5

* * *

                                                                                        

Ще дойда пак със скитащия влак

след толкова безпътни гари,

за да се спра, за да усетя пак

ръцете ти – треперещи и жадни.

 

Ще дойда пак, за да ти кажа

Колко много искам с теб да помълча,

да се вслушвам в теб, а не във думите

за хиляди безсмислени неща.

 

Устата ми се схвана вече от приказване,

за да не чувам как сърцето ми мълчи ...

Но днес отново бие и разказва ми

за слънчева усмивка и за две очи.

 

Очите ти, в които се оглеждам

и искам да остана там.

За да си спомня всичко, във което вярвах,

за да забравя онова, което знам.

 

Ще дойда пак със скитащия влак,

за да съм с теб, за да сме двама,

за да почувствам пак...  за да повярвам пак

във две очи. И да остана.

 

 

 

12. март.2006г.

© Деница Христова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??