Внезапна светлина, влетяла в мрачна стая,
хиляди звездици, изчезващи в безкрая,
блестящи с невъобразимо ярки светлини,
отразяващи страха в нечии очи.

С красотата и невинността на детските очи,
пленяващи надеждата и летящите във въздуха мечти,
крадящи и мъничкото обич, радост на света,
крещящи в очакване на още малко красота...

Магия, увенчана с тъжна песен,
пригласяща на тишината на идващата есен.
Замъглени са очите от падаща мъгла,
от напиращи сълзи и невинността отминала.

Самота обгръща върхове, покрити в сняг
и слънцето не може да пречупи студения им мрак,
но вяра пак остава и изхвърля студа от нашите сърца.
Едничка, кратка радост и после пак така... Но докога?!
22.03.07