* * *
Ноща отмина и слънцето се показва..
Под тези утринни лъчи, този град следва да се промени...
Но, не! Какво виждат моите очи?
Защо разбързаните хора не виждат тези красоти?
Защо трябва да има тези кривини, вплели се в нашите души?
Защо хората не се усмихват вече? А бягат ли бягат надалече...
Защо вече нищо не живее във хармония?
Налага се да гледаме на всичко със ирония...
Разбрахте ме, надявам се...
Не питайте ще помогне ли... Съмнявам се.
Но не бива да се предадем.
Нека всичко от себе си дадем
И да се опитаме същината на проблема да съзрем.
Може би ще помогнем за много неща,
Може би усмивката ще промени света.
Глупости - ще кажете вие...
НАДЕЖДА - ще кажа аз...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Краси Димитров Все права защищены
