* * *
Ноща отмина и слънцето се показва..
Под тези утринни лъчи, този град следва да се промени...
Но, не! Какво виждат моите очи?
Защо разбързаните хора не виждат тези красоти?
Защо трябва да има тези кривини, вплели се в нашите души?
Защо хората не се усмихват вече? А бягат ли бягат надалече...
Защо вече нищо не живее във хармония?
Налага се да гледаме на всичко със ирония...
Разбрахте ме, надявам се...
Не питайте ще помогне ли... Съмнявам се.
Но не бива да се предадем.
Нека всичко от себе си дадем
И да се опитаме същината на проблема да съзрем.
Може би ще помогнем за много неща,
Може би усмивката ще промени света.
Глупости - ще кажете вие...
НАДЕЖДА - ще кажа аз...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Краси Димитров Всички права запазени
