* * *
899
0
3
Потъвам някъде във необятното
и няма връщане назад.
Отрязах си сама крилете,
преди да се научат да летят.
А някога сред хорските насмешки
вървях със вдигната глава
и в миговете непосилно тежки
надсмивах се над слабостта.
Сега съм страшно уязвима,
защото във сърцето ми си ти.
Сега разбрах, че всичко има
възможност да ни раздели.
Сега не искам да посрещна края,
Не мога със страха да споря.
Че ти ще ме забравиш, зная,
но как със себе си да се преборя?
и няма връщане назад.
Отрязах си сама крилете,
преди да се научат да летят.
А някога сред хорските насмешки
вървях със вдигната глава
и в миговете непосилно тежки
надсмивах се над слабостта.
Сега съм страшно уязвима,
защото във сърцето ми си ти.
Сега разбрах, че всичко има
възможност да ни раздели.
Сега не искам да посрещна края,
Не мога със страха да споря.
Че ти ще ме забравиш, зная,
но как със себе си да се преборя?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лили Николова Все права защищены
