11 июл. 2006 г., 19:46

* * *

1.5K 0 3
Ще взема набързо каквото мога
за дълъг път и вратата ще тръшна,
неизбежно обзет от ненужна тревога,
завинаги моя дом ще напусна.

После ще тръгна бързо нанякъде,
докато се огънат мойте колене
и уморен накрая от вечното бягане,
ще намеря това, което търся, във мене.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Борисов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • прекрасно е!
  • Наистина е страшно красиво човек да търси нещо цял живот по целия свят и накрая да разбере, че го е носил през цялото време със себе си. Нещо като "Алихимикът" на Коелю.
    Поздрави от мен!
  • Много добре! Браво!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...