* * *
Ще взема набързо каквото мога
за дълъг път и вратата ще тръшна,
неизбежно обзет от ненужна тревога,
завинаги моя дом ще напусна.
После ще тръгна бързо нанякъде,
докато се огънат мойте колене
и уморен накрая от вечното бягане,
ще намеря това, което търся, във мене.
за дълъг път и вратата ще тръшна,
неизбежно обзет от ненужна тревога,
завинаги моя дом ще напусна.
После ще тръгна бързо нанякъде,
докато се огънат мойте колене
и уморен накрая от вечното бягане,
ще намеря това, което търся, във мене.
© Валентин Борисов All rights reserved.
