18 мар. 2005 г., 13:04

* * *

1.1K 0 1
Тази нощ на мойто рамо бяло ангелче се появи.
Лекичко целуна моите устни и прошепна -
"Моля те, не ме оставяй ти!"
Истински ли беше този ангел?
Кой го прати?
Жив ли е сега?
Защо подаде ми ръка? Защо целуна точно мене?
И как внезапно отлетя?
Щом се съмна се събудих и намерих листче,
може би от вечерта.
Мигом го отворих и прочетох най - прекрасните слова.
"Ангел мой си и ще бъдеш вечно!
Само теб си имам на света!
Ангел мой си и ще те закрилям най - сърдечно!
За тебе давам всичко на света..."

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангелина Петкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....