Утайка от кафе
и поглед,
впит във лепкав,
жулещ мрак.
Войниците пият...
Бутилките хвърлят...
по релсите.
Ежедневието
пристига с влак,
чак, когато
се съмне.
Луната спуска
похот по косите си,
да разведри войниците
във будното униние,
а някой я настъпва
и от крясъка й
слънце идва
и тая утрин
пак стъписано.
Войниците не...
изтрезняват.
Войната е от битки,
все 12-часови.
Ежедневието всеки път
се убожда
на стъклата по релсите,
а после,
след пладне дохожда
бяла старица
да оплаква
младите войници,
че са се пропили отрано,
а те й отвръщат
в просъница,
че в битката
с трудното ежедневие
бутилката е най-мъдра.

               ...

Утайка от кафе
и лепкав, жулещ...
мрак.
Войниците пият
до изтрезняване.
Ежедневието
пристига с влак,
дори и...
без да се съмне.