30 jul 2007, 14:52

* * *

  Poesía
1.1K 0 1

Утайка от кафе
и поглед,
впит във лепкав,
жулещ мрак.
Войниците пият...
Бутилките хвърлят...
по релсите.
Ежедневието
пристига с влак,
чак, когато
се съмне.
Луната спуска
похот по косите си,
да разведри войниците
във будното униние,
а някой я настъпва
и от крясъка й
слънце идва
и тая утрин
пак стъписано.
Войниците не...
изтрезняват.
Войната е от битки,
все 12-часови.
Ежедневието всеки път
се убожда
на стъклата по релсите,
а после,
след пладне дохожда
бяла старица
да оплаква
младите войници,
че са се пропили отрано,
а те й отвръщат
в просъница,
че в битката
с трудното ежедневие
бутилката е най-мъдра.

               ...

Утайка от кафе
и лепкав, жулещ...
мрак.
Войниците пият
до изтрезняване.
Ежедневието
пристига с влак,
дори и...
без да се съмне.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мирослава Грозданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...