1 дек. 2006 г., 23:41

* * * 

  Поэзия
561 0 3


И ето, всичко бързичко се върна,
сега стоиш пред мен смирен,
ръце в джобовете пъхнал,
главата тъжно си навел.

Обичах те, защо не ми повярва,
защо бе всичко в онзи ден,
защо ти нищо не ми каза,
а просто тръгна огорчен.

Любовта сега не може да се върне,
тя остана там, в онези времена
и само ти и аз
ще помним обичта.

Сега върви,
и гледай да не бъдеш сам,
но щом искаш спри и почини си,
аз още пазя в мене онзи плам!

© Росица Иванова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??