Rosica (Росица Иванова)
93 354
1 dic 2006, 23:41

* * * 

  Poesía
558 0 3


И ето, всичко бързичко се върна,
сега стоиш пред мен смирен,
ръце в джобовете пъхнал,
главата тъжно си навел.

Обичах те, защо не ми повярва,
защо бе всичко в онзи ден,
защо ти нищо не ми каза,
а просто тръгна огорчен.

Любовта сега не може да се върне,
тя остана там, в онези времена
и само ти и аз
ще помним обичта.

Сега върви,
и гледай да не бъдеш сам,
но щом искаш спри и почини си,
аз още пазя в мене онзи плам!

© Росица Иванова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??