* * *
И ето, всичко бързичко се върна,
сега стоиш пред мен смирен,
ръце в джобовете пъхнал,
главата тъжно си навел.
Обичах те, защо не ми повярва,
защо бе всичко в онзи ден,
защо ти нищо не ми каза,
а просто тръгна огорчен.
Любовта сега не може да се върне,
тя остана там, в онези времена
и само ти и аз
ще помним обичта.
Сега върви,
и гледай да не бъдеш сам,
но щом искаш спри и почини си,
аз още пазя в мене онзи плам!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Росица Иванова Todos los derechos reservados
