13 янв. 2007 г., 01:30
* * *
Не гледай така, скоро няма да ти преча,
ще напусна таз земя.
С нея щастливи ще бъдете вече
и никога няма да ви кълна.
Погледни сега момичето в леглото:
лицето й загубило цвета си,
в очите й искра не блести,
устните й посинели,
за сетен път прошепват: ”Моля те, прости!”.
А ти отново ме поглеждаш
с поглед мрачен и студен,
и с леден глас ми казваш: ”Забрави!”
ще напусна таз земя.
С нея щастливи ще бъдете вече
и никога няма да ви кълна.
Погледни сега момичето в леглото:
лицето й загубило цвета си,
в очите й искра не блести,
устните й посинели,
за сетен път прошепват: ”Моля те, прости!”.
А ти отново ме поглеждаш
с поглед мрачен и студен,
и с леден глас ми казваш: ”Забрави!”
© Росица Иванова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Благодаря ви много !!!
-
Хубаво е!!!
Поздрави, Росица! -
Успяла си да покажеш ледения дъх на смъртта, което показва, че можеш да пресъздаваш сложни душевни състояния.
Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
