* * *
Не гледай така, скоро няма да ти преча,
ще напусна таз земя.
С нея щастливи ще бъдете вече
и никога няма да ви кълна.
Погледни сега момичето в леглото:
лицето й загубило цвета си,
в очите й искра не блести,
устните й посинели,
за сетен път прошепват: ”Моля те, прости!”.
А ти отново ме поглеждаш
с поглед мрачен и студен,
и с леден глас ми казваш: ”Забрави!”
ще напусна таз земя.
С нея щастливи ще бъдете вече
и никога няма да ви кълна.
Погледни сега момичето в леглото:
лицето й загубило цвета си,
в очите й искра не блести,
устните й посинели,
за сетен път прошепват: ”Моля те, прости!”.
А ти отново ме поглеждаш
с поглед мрачен и студен,
и с леден глас ми казваш: ”Забрави!”
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Иванова Всички права запазени
