* * *

29 мар. 2007 г., 22:49

Поэзия

402 0 2

Огъчне припламна,
засвети и допари.
Искаше да топли,
а отвори рани .
Че нищото се свърши
как да разбера,
на огнище малко
коприва избуя.
Растение признато, лековито
даващо сила - упорито.
Защо ли го пиша,
какво пък ми остана...
Човек си диша,
раната си е рана.

* * *

Свързани произведения

Комментарии

Предложения